«. . . След като и вие го искате, господине, искрено ви казвам, че сте станали за смях на света, и навсякъде, където и да отиде човек, чува много подигравки за вас.

Единственото им удоволствие е да ви развратят и постоянно да измислят приказки за скъперничеството ви. Единият казва, че печатате отделни календари с двойни постни дни, за да имате облага от постите на хората, които имате у дома. Другият казва, че винаги намирате причина, за да започнете кавга на новогодишните празници или на празниците с слугите си, само и само за да не им дадете никакъв подарък.

Друг пък е казал, че сте подали жалба срещу котката на съседа, защото е изяла остатъците от вашето печено. И друг, че сте били заловени една вечер, когато сами сте отишли да откраднете овеса на конете си, и че каручаря, който имахте преди мен, ви е направил на пихтиест без да кажете дори едно ох, от срам.

Накрая какво да ви кажа?. . .» [Извадка от текста на задната корица на изданието]