Научното усилие на Райх да разбере функционирането на либидото и да го постави на физическа основа се сблъска с обсесията на Международното психоаналитично дружество с теорията на Фройд за инстинкта на смъртта и с противоречията, предизвиквани от неговата силна личност, в резултат на което през август 1934 г., без предупреждение или обяснение, Райх беше изключен от Дружеството.

Радикалната автентичност на неговата работа през годините, които следваха, го насочи неизменно далеч от фройдистката психология. Освободен от умствени ограничения, той разширява научните си интереси, записвайки тяхното развитие в дневниците и писмата си.

Там са описани пионерските му лабораторни експерименти за потвърждаване на възгледите му относно функционирането на оргазма и за откритие на неизвестна енергия, която съществува във всяка жива материя. Паралелно с това, е изразена мъката на човек, който не се е страхувал да каже истината, борейки се с клеветнически атаки и игнорирайки последиците, които това оказва на професионалния и личния му живот.

Той живееше смело и със страст, имаше противоречия и конфликти, постоянно се развиваше и настоятелното му търсене на простите истини на живота правеше личния му живот изключително сложен.