Европа, заслепена, заколва децата си в окопите на Великата война. По улиците на Берлин, неопитни доброволци се втурват от бюрата за набор, възбуждат, поръчват, ужасяват. Никой не предчувства предстоящата катастрофа, освен Алберт Айнщайн.

Затворен в университета, той кове уравненията на относителността, докато националистичните му колеги произвеждат отровни газове с цел да съкратят войната. Не ги търпи – но не търпи и разпадналия си брак, препятствието в забранената любов с братовчедка си.

В същото време, в ада на битката, дълбоко религиозен белгийски стрелец, Жорж Леметр, решава – ако оцелее – да се посвети на теологията, а също и на любимата си физика. В края на Великата война Айнщайн става световен идол, докато победената Германия излива гнева си върху германо-евреите.

Въпреки че името му стои високо в списъка с преследвания, Алберт не се интересува особено. Той усъвършенства новата си теория, докато същевременно копнее за бившата си съпруга. Един неумолим свещеник го приближава: В математиката ви се крие началото на Съществуването. Остави ме на мира, Леметр. Искаш да засадиш относителността с твоята религия.

Повярвай ми! Математиката ти говори за Вселена, която се разширява. Теорията ти води до 'Голямото взривяване: в деня без вчера'. Нова ера изгрява за космологията, докато известният атеист живее един трилър: Какво ще правя с тоя поп, който познава теорията ми по-добре от мен? Дали всичко за Голямото взриване е вярно? С коя жена ще живея? В коя страна ще остана?

[Отсечка от текста на задната корица на изданието]