1947. С края на Втората световна война Гърция е обхваната от хаоса на Гражданската война. Тогава шестнадесетгодишният Хронис Мисиос е арестуван, изтезаван и осъден на смърт за участието си в Демократичната армия. Той е освободен с амнистията от 1973 г., след като прекарва 21 години в затвори и изгнания.

Този период от живота си Мисиос разказва в „...ами, ти умря рано“, книга, която се чете от публикуването си през 1985 г. до днес. Завладени от живостта на писането, както и от силата на събитията и героите, Мирто Райс, Силвен Рикар и Даниел Казанав решават да се впуснат в адаптацията на книгата в илюстриран разказ.

„Не успях да променя системата, но няма да позволя и тя да ме промени“, казва Хронис Мисиос. Какво наричаме „акт на съпротива“ днес? Какво значение може да се даде на думата „ангажимент“? Какви оръжия има човек, за да се противопостави на системата?