Великден 1923 година. На дърво виси земното тяло на бежанец Христос. Кърваво, измъчено, разпънато. Цялата малкоазийска земя, от Понта, Тракия, Иония, до самите й брегове, сега блести, забито на кръста на собственото й мъчение. Стенания, горчиви сълзи, непоносимо страдание. С оцет и жлъч са напоени до дъното на душите си изкоренените, които идват в България...

Шокиращото продължение на книгата "Плачеща Мала Азия". Книга, която хвърля обилна светлина върху най-неизвестния и тъмен период на новогръцката история, с "евзонските" интриги на военните, странностите на ежедневието, любовите, развлеченията, наркотиците, смъртта, докато от "дълбините на вековете" започват да изгряват дните на безцарствената демокрация и надеждата...

Изданието е допълнено с непубликувани снимки на Евридската армия, карикатури, заглавия от пресата от този исторически период и карти.