В настоящата книга се посочват епистемологичните насоки на Педагогиката и педагогическите тенденции през времето, доказвайки ширината и дълбочината на образованието, което определено не може да бъде само набор от технически методи.

Приближаването към понятията Възпитание, Образование и Педагогическа Наука представлява сърцето на произведението – водач за всеки интелектуален човек и безспорно за учителите, изследователите и за студентите на науките за възпитанието.

Целта на трудът е разпространението на педагогически ценности и размисли, които, както показва приближаването на мислите на велики педагози, не се различават съществено от страна на страна. Това всъщност е определящата разлика на класическите произведения, на произведенията, които се отнасят до хуманитарните ценности.

В трудни времена, в периоди на криза, всички ние трябва да се обърнем към защитата на ценности, хуманитарни ценности, които трябва да пронизват образованието.

Съвременното общество показва явни признаци на криза в световен мащаб и това е защото съвременният човек е престанал да бъде целта. Както точно отбелязва Достоевски в "Записките от подземието", ако човекът иска да остане човек и не "едно пиано", той трябва да прояви последователност в човешката си същност.

Образованието и институционализираните му форми, разпространението на педагогическите ценности представляват единствената и уникална отговорност, единственият и уникален ориентир.