Известно е, че 10 до 12% от учениците проявяват особени затруднения и нужди в областта на ученето и социалното поведение. Тези деца до скоро бяха в периферията на класната стая и получаваха диплома от основно училище, която обаче нямаше съществено значение.

През последните години на европейско и национално ниво съответните политици и образователни фактори, както и други институции, насочиха вниманието си към тези деца. Това доведе до все по-широко приемане на идеята за предучилищна интеграция и съвместно обучение на всички деца, с и без особени затруднения и нужди в същото училище (инклузивно училище).

Освен това много от тези деца вече учат в обикновени училища, но в повечето случаи без програма и систематична подкрепа. Смятаме, че много скоро в критериите, по които ще се оценява качеството на образователните услуги, предоставяни от държавата, както и работата на учителите и училищата, ще бъде включено и какво правят за деца с особени затруднения и нужди, за да се гарантира прилагането на принципа за равни възможности за образование на всички деца.

В тази книга се прави опит да се определи и обсъди основните принципи, стратегии и модели за:

• Оценката на децата, оценяването на уменията и определянето на техните образователни нужди.
• Подходящата психопедагогическа интервенция и дидактическата им подкрепа.
• Проектирането и изпълнението на адаптирани подкрепящи учебни програми.
• Участието и ролята на родителите в подкрепящата работа на училището.
• Напредналите техники, които се използват или трябва да се използват, за справяне с трудностите на децата в езика и математиката.
• Организацията и функционирането на по-широката образователна рамка и училищните единици, с цел ефективно справяне с особени затруднения и нужди.