В края на 19-ти и началото на 20-ти век австриецът Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, поставя с изследванията си основите на психоанализата като терапевтичен метод и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност.

Човешкото поведение се подтиква от инстинкти и импулси, които са неврологични представи на естествените нужди на човека. В "Импулси и съдби на импулсите" се хвърля светлина върху естеството на импулсите (сексуални или не), както и върху съдбите, които те могат да изживеят.

Фройд изследва източниците на импулсите и смело анализира полюсите: садизъм - мазохизъм, хедонизъм - ексхибиционизъм.