В края на 19-ти и началото на 20-ти век австриецът Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, положи с изследванията си основите на психоанализата като терапевтичен метод и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност. В „Скърб и меланхолия“ Фройд се опитва да хвърли светлина върху природата на меланхолията. Смятайки скръбта за нейния нормален модел, той прави сравнително изследване на двете състояния, изчислявайки отклоненията и определяйки разликите им.