Тази книга се занимава с работното време и правната култура в Япония и Европейския съюз. Работното време се разглежда в разширен подход, във връзка с неработното време или живота на служителите. Така изследването на регулирането на работното време не се ограничава само до работните часове, но включва и регулацията относно отпуските, нощната работа, работата на непълен работен ден и следователно законите за равенство на половете.
Представен е различен общ подход към методологията на сравнителното право. Концепцията за правната култура помага на методологията на сравнителното право, тъй като позволява сравнение на две правни системи, които би изглеждало трудно да се сравнят според традиционните стандарти на сравнителното право. Освен това, изучаването на правната култура както в Япония, така и в Европейския съюз, ни позволява да четем между редовете на съответните правни текстове и да изследваме не само формалното право, но и това, което законът за работното време е или трябва да бъде във връзка със съответните социални контексти. В това отношение се разкрива функцията на закона за работното време и се улеснява задачата за преразглеждане на закона за работното време.
Целта на това изследване е да се открие общо основание между Япония и Европейския съюз, което би насърчило взаимно разбиране и би улеснило възможно сътрудничество в процеса на преразглеждане на закона за работното време. То представлява нов подход към методологията на сравнителното право и е полезно за изследвания в сравнителното право и политика, правната социология, европейското и японското социално право.