Написването на съвременна история на гръцкия театър през 20-ти век е належаща необходимост, която е наложена както от липсата на подобна синтетична работа, която да разглежда темата в течение на един век, така и от разнообразието на съответствията и взаимовръзките му с обществото и културата в същия период.

Настоящото изследване, далеч от историко-филологични подходи, които отслабват динамично развиващото се явление на театралната експресия от социалното, идеологическото, артистичното и по-широкото културно съдържание, има за цел различно прочитане, следователно създаване на нови критерии за историческо изследване и интерпретация на театъра.

Целите са подчертаването на отношенията, които съществуват и функционират между оригиналната драматургична продукция и местната традиция (древна драма, фолклор), но също и по-широката световна творба (сравнителна драматургия). Записването и изтъкването на посредническите фактори (театрални сцени и формации, режисура), които влияят на комуникацията между зрителя и представлението (история на режисурата, практическо ръководство), и откритията на явните или неявните механизми за проекция и популяризиране на спектакъла (социология на театъра); накрая, изтъкването на форми на театрална експресия и видове театър, които или в голяма степен остават неоткритими (мелодрама), или, въпреки че са широко разпространени (ревю), не са проучени задоволително.

Крайна цел е изтъкването на връзката между театралното и действителното и съответно идентифицирането на съответствията между историческата и сценичната реалност, подчертаването на културните модели и оригиналността, която характеризира гръцкия театър през 20-ти век.