Книгата се отнася до изследването на професионалното развитие на обучителите на възрастни в България, като акцентира на техните трудови ценности и професионална удовлетвореност.
Темата се разглежда чрез качествено проучване и данните са събрани от пет задълбочени биографични интервюта. При анализа на речта на респондентите е използвано съдържателно съдържание.
Резултатите от изследването показват, че обучителите и обучителките на възрастни в България, както и на международно ниво, са в постоянен процес на размисъл, търсене, учене, (сам)oценка и усилия, в това, което теорията на трансформативното учене описва като жизнен процес на размисъл около техните убеждения и предположения.
Тази тяхна позиция определя в крайна сметка и развитието им, което се характеризира с професионалната им етика, знак че те представляват отделна (и интересна) професионална група.
