Книгата разглежда историята на футбола в концентрационните лагери и е резултат на удивително изследване, проведено от автора за футбола и как той е представлявал източник на живот или причина за смърт за затворниците.

“В адските места на неизразимия ужас, ударът на самоделната футболна топка символизираше гласа на надеждата. Затворници, попаднали на ръба на Ада, от изкривен caprice на една свръхдържава, която кървави хомосапиенса, се хващаха за всичко, което можеше да им предложи искра светлина в дълбочината на мрачния тунел.

От смъртоносните концентрационни лагери на нацисткия Райх до поробените стадиони на Австрия, от Олимпиадите на фашистката пропаганда до Световните първенства на мусолинисткото ръководство, от просълзени гета в Чехословакия до окървавените каньони на Украйна, футболът на смъртниците стана средство за оцеляване и прозорец към неразбираемото и мъгливо бъдеще.

Пламъците на войната изпепелиха Европа и оставиха след себе си 60 милиона жертви. Първата от тях, най-уязвимата, беше невинността, радостта от безгрижната игра. Късметлиите, които дължат живота си на изкусно дриблиране срещу завоевателя, помнят мъртвите и, малко преди да си отидат, предават на по-младите поколения ужаса на тщетната омраза. Цяла една континент плаче от десетилетия за завещанието на едно неразбираемо засада.”