Наистина, „защо тук животът намалява и се удължава нататък“? Защото животът има отношение към развитието. Следователно, държавата също има тази роля: да се грижи за развитието. Следователно, тя има задължението да осигури, че животът се удължава, тук и нататък, за всички.

Новогръцката държава от основаването си е организирана централизирано и интервенционистки, защото е била задължена по необходимост да се занимава с военни и мирни проекти. С течение на времето тя разви хипертрофична и неефективна публична администрация, резултат от клиентелистки отношения. Необходимостта от рационално и планирано държавно действие закъснява да бъде разбрана. А когато бъде разбрана и започнат да се съставят програми за социално и икономическо развитие, те не само не се прилагат, но остават „в чекмеджето“.

Специфичният и обширен интервенционизъм разрешава - както разрешава - така и предизвиква проблеми. Става въпрос за неефективен и анахроничен държавен интервенционизъм. И въпросът е: решението ли е приватизацията на публичното богатство или декомпартизацията на държавата и следователно рационалната функция на публичния сектор?

Задължението на държавата за развитие е трудна задача, както в теорията, така и в практиката. Но какво е развитие? Несъмнено концепцията „развитие“ обхваща всички области на обществото и предполага преминаване на по-високо ниво, в съответствие с системата от ценности и хиерархии на всяко общество. Това е една мечта и една реалност. Мечтата може да стане реалност и реалността може да бъде мечта. Едното съществува, защото съществува другото. Държавата има дълг да се грижи за превръщането на мечтата за развитие в реалност. И ако Великата идея на нацията изтече през 1922 г., Великата идея за развитието е въпрос на всички, но най-вече първостепенно задължение на държавата.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]