Първото издание на настоящата книга на Хенри А. Кисинджър е публикувано през 1957 година, когато авторът все още е бил на тридесет и четири години; и, както обикновено се случва с писателите, това негово произведение, от най-ранните, може да се смята за много значимо.

Защо? Защото в тази книга си, бъдещият министър на външните работи на Съединените щати открито представя своите идеи и образци, философията си с други думи, която - нещо, което безспорно трябва да се подчертае - не засяга само Америка, а преди всичко Европа и в последствие целия свят.

На страниците, които следват, се намират семената на ситуации, които белязаха втората половина на 20-ти век, чието въздействие бе трагично за нас, гърците, каквото знаят много добре онези, които са преживели събитията през 1974 в Кипър.

Нещо, което наистина произтича от разказа и анализите на Кисинджър, е, че, в противовес на преобладаващото възприятие основно в нашия край, Нова и Съвременна Българска История, ключов момент от която е Революцията от 1821 година, има, на световно ниво, критично значение.

Това е първият урок, който, в негативен смисъл, Кисинджър даде на гърците; и разбира се, фактът, че ние все още не сме го научили добре, представлява една от основните причини за мнимата трагедия, чийто театър продължава да бъде нашата страна.

(...) [Извадка от текста на предговора]