Скъпа Кити, ...Повярвай ми, когато си затворен в продължение на година и половина, идват моменти, в които не можеш да издържиш повече. Въпреки всякаква справедливост или неблагодарност, е невъзможно да прогоня това чувство.

Да карам велосипед, да танцувам, да свиря, да откривам света, да се чувствам млада, да знам, че съм свободна, това са нещата, които искам, но все пак не трябва да покажа нищо, защото - помисли малко - ако започнем всички осем да се оплакваме или да се разхождаме с ниски настроения, накъде ще стигнем?