Александър Пападиамандис (1851 - 1911), един от най-големите европейски разказвачи, е влязъл в света на литературата през портата на романа: Изселницата (1879), Търговците на народите (1882), Цигуларката (1884).

Тези три ранни романа не привлекоха колкото внимание им се полага, защото разказите на автора събраха почти всичкото читателско и критично внимание.

С оглед на вечния оценъчен превес на неговите разкази, романистът Пападиамандис трябва да бъде преосмислен и преоценен, нещо, което всъщност вече започва да се случва напоследък.

В тази посока настоящата събрана колекция от критически изследвания желае да допринесе.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]