С навлизането на новия век (2000) световната общност се оказа в един променлив, изпълнен с изненади, пейзаж. Напрежението и обхватът на обединението на пазарите и обществата нямат исторически прецедент и надвишават очакваните `обрати` в икономиката, обществото, политиката и културата по начин, който е почти неконтролируем и непредвидим.

Неловкостта, която поражда това обединение, наричано още глобализация, не изглежда да се компенсира от производството на нови визии, идеологически, политически или културни предложения. От работата на Адам Смит е известно, че размерът на пазара определя възможността за специализация и постигане на икономии от мащаба и следователно влияе на нивото на благосъстояние на всяко общество.

Също така, известна е и основната позиция на другия велик икономист, Дейвид Рикардо, че свободата на международната търговия, позволяваща на всяка страна да се специализира в областта, в която има сравнително предимство, насърчава благосъстоянието на всички взаимодействащи страни. Оттогава са написани много, за да подкрепят тази класическа гледна точка, а икономическата история я е потвърдила по същество, движена и от технологичния напредък, който увеличава производствения потенциал и същевременно улеснява комуникацията между регионите.

(. . .) [Извадка от текста на предговора]