Уинстън Чърчил е казал за Втората световна война, че това е война, която не трябва да се е случвала. Тази книга е написана с амбицията да помогне да не се случи такава война отново. Човечеството да не се върне в подобно състояние на лудост.

Втората световна война беше най-безумното и същевременно трагично приключение в човешкия живот. Никога толкова много политически, военни и научни способности, толкова храброст и толкова количество живи и материални ресурси не са били използвани, за да бъде "написан" този Епос на Разрушението. "Страстта за интерес се превърна в бедствие". Бедствие, което по разнообразни пътища и по разнообразни начини се простира до нашето време.

За да се прекъсне това разширение, не е достатъчно фрагментарното, а е нужно пълното познаване на фактите. Затова представяме фактите ab ovo и ad finem. От началото до края и в цялата обширност на планетата. В тази книга обаче не изобилства фактът, а изобилства размисълът, уточняването на причините, поводите и последствията.

Авторът, дете на онзи велик война, подчертава храбростта, но не я идеализира. С тази книга, макар и книга за война, той изтъква героизма на мира. Не предлага дразнители или претексти за нови войни. (От представянето на задната корица на книгата)

(Първият том се отнася до ситуациите и събитията, които доведоха до войната до Битката на пустинята (1943). Вторият том се отнася до Битката на Гърция. Третият том се отнася до войната в Русия. Четвъртият том се отнася до десанта в Сицилия-Италия, десанта в Нормандия, колапса на фашисткия и хитлеристки режим. В добавка се разглеждат политическите и дипломатическите събития)