Уинстън Чърчил е казал за Втората световна война, че това е война, която не трябваше да се случва. Тази книга е написана с амбицията да помогне да не се повтори подобна война. Да не се върне човечеството в състояние на подобна лудост.

Втората световна война беше най-абсурдното и едновременно с това трагично приключение в човешкия живот. Никога толкова много политическа, военна и научна интелигентност, толкова храброст и толкова количествени ресурси, както човешки, така и материални, не бяха използвани за "написването" на този епос на разрушението. "Страсти за интерес се превърнаха в бедствие." Бедствие, което продължава по различни пътища и с различни начини до нашето време.

За да бъде прекъсната тази продължителност, не е достатъчно фрагментарното, а пълното познаване на фактите. Затова представяме фактите ab ovo и ad finem. От начало до край и в цялата широчина на планетата.

Но в тази книга не преобладава фактът, а размисълът, посочването на причини, поводи и последици. Авторът, дете на великата война, изтъква героизма, но не го идеализира. Чрез тази книга, макар и книга за война, той изтъква героизма на мира. Не предлага стимули или предлози за нови войни.

(Първият том се отнася до състоянията и събитията, довели до войната до Битката на пустинята (1943). Вторият том се отнася до Битката за Гърция. Третият том се отнася до войната в Русия. Четвъртият том се отнася до десанта в Сицилия-Италия, десанта в Нормандия, колапса на фашисткия и Хитлеровия режим. В допълнение се разглеждат политическите и дипломатически събития).