1-во издание: Ноември 2018

Позитивната психология е научното изследване на човешкото щастие. Тя акцентира на изучаването на позитивните емоции, позитивните черти на личността и позитивните институции, в опит да допълни въпросите, с които се занимават клиничната психология и психотерапията, които обикновено се фокусират върху негативните емоции и психичните заболявания.

Това е най-новият и вероятно най-бързо развиващ се клон на психологията, и това е така, защото принципите, основните понятия, аксиомите и възникващите теории са съвместими и допълващи основните теории на психологията. Изглежда, че Позитивната психология може да обогати съществуващите теоретични и концептуални модели, свързани с психотерапевтичната промяна, и е съвместима с повечето терапевтични подходи.

Авторите на книгата се фокусират върху начина, по който Позитивната психология идва да допълни, разшири и следователно подобри съществуващите психотерапевтични модели, доказвайки, че може и има място да бъде интегрирана в традиционните теоретични модели, свързани с психотерапевтичната промяна и начина, по който тя се постига, но и да обогати клиничната практика с нови инструменти.

Основните въпроси, които се поставят, са:

• По какъв начин Позитивната психология може да обогати разбирането ни относно процеса на психотерапевтичната промяна?
• Кои терапевтични интервенции могат да бъдат интегрирани в различни психотерапевтични модели с цел подобряване и увеличаване на тяхната ефективност?
• Какви са централните елементи на Позитивната психология, които помагат на психотерапевта в клиничната работа?
• По какъв начин интеграцията на концепциите на Позитивната психология ни помага да разберем по-добре човешката природа, процеса на промяна и процеса на лечение на психичните травми?

Стремейки се да запълни пропуски в литературата относно психотерапията, книгата е насочена към студентите по психотерапия и консултиране, клиничните психолози, психотерапевтите и тези, които практикуват или предстоят да практикуват психотерапевтична работа, допринасяйки значително за диалога относно търсенето на общи терапевтични фактори, съчетаването на терапевтични модели и подобряване на терапевтичните практики.