Чрез детайлния анализ на Мос и Юбер, магията се явява като особено сложно, комплексно и многоизмерно цяло, всъщност, социален феномен.

Въпреки че се основава на същата интектуална база като религията, магията нито се идентифицира, нито се бърка с нея. Магическо-религиозните явления представляват по-скоро непрекъснатост, с жертвоприношението в единия край и с магьосничеството в другия. Противопоставяйки се на инструменталните и индивидуалистични интерпретации на своето време, авторите настояват на социалната страна на феномена. Магията се състои в социални отношения.

Силата на магьосника, утвърдена от традицията, се намира извън него, произтича от обществото и „съществува чрез социалното съгласие и общественото мнение“. В Скицата се започва и опит за прочит на магията на базата на езикови и символични явления: магическите представи не са пасивни асоциации между неща от външния свят, а напротив, те представляват точки, които сочат една към друга.

Накрая, в сърцето на магията се намира мана, „четвърта измерение на пространството“, несъзнавано понятие на разума, което позволява надмогването на индивидуалната психология „обективизирайки субективните идеи и генерализирайки индивидуалните илюзии“. [Извадка от текста на задната корица на изданието]