През 1985 г. Уилям Стайрон достигна границите на самоубийството, жертва на депресията, заболяването, което доведе до смъртта на Примо Леви, Винсент Ван Гог и Вирджиния Улф.

Почти чрез чудо, той успя да възстанови психичното си здраве и да запише пътя си като страдащ в текст, който беше публикуван за първи път през 1989 г. в "Vanity Fair".

Веднага следващата година той беше издаден самостоятелно в книга, която беше възхвалявана от критиците и получи ентусиазирана реакция от публиката.