В рамките на две поколения, Китай, една от най-бедните страни в света, се изстреля на позицията на втората икономика на планетата. След няколко години ще бъде първи. Почти всичко, свързано с тази страна, има нещо неустоимо: населението ѝ, икономическото ѝ развитие, технологичният напредък, но също така и корупцията, административната произволност, социалните и икономическите неравенства.

Въпреки това, зад неоспоримите постижения и впечатляващите новини стои едно общество и една политическа система – общество, което се променя с бързи темпове и политическа система, която всячески се опитва да остане същата. Следователно, треските са неизменни и, за внимателния наблюдател, ясно видими.

Еван Оснс е такъв наблюдател и освен това, е живял осем години в Пекин. През историите на бунтовния капитан Лин, запаления хазартлия Пинг, динамичната главна редакторка Ху Сули, носителя на Нобелова награда Лю Сяобо, онлайн сватовницата Конг Хайнан, сляпия активист Чен, "лудите английски" на Ли Янг, известния визуален артист Ай Уейуей, хипер патриота Тан Джие, младия автор и рали състезател Хан Хан, Малката Юе Юе и много други, успява да улови пулса и да даде сложна рентгенова снимка на китайския ежедневие, китайската политика и социалния живот, както и асиметрията между очакванията, убежденията и материалните нужди на съвременния човек.

Епохата на амбицията беше удостоена с Националната награда за книга на САЩ (за ненаписателско произведение), наградата Артър Рос (бронзов медал) и наградата на вестник The Guardian. Беше номинирана за награда Пулицър и сред книгите на годината (2014) на списание The Economist.