Гъстият и наситен стихотворен език напълно се съчетава с отговарящия на него прозаичен, за да опознаем основните теми на Астрономията, Митологията, Физиката и Астрофизиката.

Каква е сponдята на боговете? Каква е нежността на звездите? Вярно ли е... че нищо не свършва? Какво е и как се създава дъгата? Какво наричаме метеорити, падащи звезди и дъждове от метеори? Каква е теорията на Панспермията? Какво са азимутите и височините на звездите? Какви са черните и белите дупки? Това са някои от въпросите, на които се дават отговори в „Всичко... сponдята на боговете“.

Сponдята се отнася до огнените струи светлина от ярките звезди и до цветовете на Иридата, които очертават състоянието, в което се върти и обикаля нашата сфера - Земята. Някои стихотворения говорят за Цветовете на звездите и съзвездијата.

Така разпознаваме съзвездието на Орион, Пулпитата и Вечерницата, а в края известието идва от небесата с поемата „Небесата винаги го казват“. Самотният храм на Посейдон в Сунион е химн на неповторимите паметници на древността, докато останалите стихотворения се отнасят до цикличното време, нощта и Луната.

Всички въпроси се отговарят с прост, живописен и разбираем начин, така че читателят да придобие цялостно знание около темата на книгата.