Ние сме склонни да възприемаме музиката като форма на забавление - като лукс, в крайна сметка като нещо ненужно. И наистина, музиката, която обикновено слушаме, служи за тази цел: да забавлява. Но каква е била първоначалната функция на музиката? Защо хората са започнали да пеят и танцуват на първо място?

Кристофър Кинг, награждаван музикален продуцент и запален колекционер на грамофонни плочи, твърди, че музиката в своята оригинална форма е лек за раните на душата - нещо толкова съществено, колкото въздуха и храната.

Постепенно музиката престава да има тази функция. Крехките културни екосистеми, в които музиката изпълняваше своето лечебно дело, бяха унищожени.

С изключение на един отдалечен ъгъл на Гърция, на ръба на Европа - Епир. Тук, сякаш по чудо, един древен начин на живот беше запазен жив, позволявайки на музиката да запази своята терапевтична роля. Кинг ни води на обиколка из това сурово, но магическо място, където музиката става едно с поезията, танца и празника.

Кинг пише за историята на Епир и величието на неговия пейзаж, за фестивали, ципуро и цигански музиканти, за колективни преживявания и споделени спомени. Той ни говори за музиката като оплакване, като приспивна песен и като утеха. Той разказва за хора, които знаят как да скърбят и знаят как да празнуват.

Комбинирайки философско размишление с историческо описание, музикологичен анализ с антропологична перспектива, този страстен и игрив разказ в крайна сметка приема формата на любовно писмо към музиката и хората на Епир.