Кои аспекти на социалния живот бяха засегнати от грабежа? Какви са последиците от явлението и методите за неговото репресиране? В каква степен проблемите на новосъздадената българска държава допринесоха за увеличаването на това явление? Колко е въздействала дейността на разбойниците върху населението, което те тероризирали?

С тези основни въпроси, изследването цели да интерпретира явлението на грабежа, което за продължителен период от новата българска държава (от 1830 до около 1930) беше неразривна част от традиционното общество. Спомените за разбойници като Дабели, Янгулалията, Арванитаците, Ренцаите и Кумбаите или инциденти като отвличането, през 1866 г., на Спасителя Спасителев, по-късно министър-председател, убийството на английски туристи в Дилеси през 1870 г., грабежът на Петра Филиппяди през 1926 г. и отвличането на депутатите Мела и Милона през 1928 г. остават живи.

Николай А. Анастасопулос е роден в Атина през 1978 г. От 2015 г. той служи като доцент по нова и съвременна българска история в Катедрата по история и археология на Философския факултет на Университета в Йоанина. От 2016 г. е член на управителния съвет, а също така куратор на публикации, библиотека и духовен център на Дружество за проучвания на Епир. Основните му публикации включват монографии:

• Престъпни поведения и репресия в България по време на междуселището: примерът на областта Йоанина, изд. на Дружество за проучвания на Епир, Йоанина 2012 (2 тома)
• Израелският клуб в Йоанина по време на междуселището: Основаване, цели, присъствие, изд. на Фондация Йосиф и Есфир Гани, Йоанина 2015