Каквото и да стане, интервюто е равнозначно на дупка. Не съм от тези, които вярват, че чрез моите „революционни“ отговори ще променя буржоазната преса. Това „влез и го промени“ вече не работи. Много просто, интервюто е стриптийз пред измършени очи на наблюдатели читатели (за щастие не на всички). Пред аномални сексуални „специалисти“, които знаят всичко.

Изкуството означава любов. А любовта е право на всички хора. Любовта означава да обичаш безумно своето разбито "аз", защото само така ще обичаш и ближния си. И любовта е желание. Желание за живот, за песни, за теб и за всички. И желанието е изкуство, революционно с истината на термина, защото не търпи „позволено“ и „забранено“. За мен няма по-велико произведение на изкуството от човека, който върви съвсем сам в времето с болезнени конфликти в себе си.

Човекът ми прилича на слънце, което гори само. А Изкуството, като болен и лекар едновременно. Катерина Гоу, чрез интервюта, текстове и документи. Гласът на една значима поетеса за обществото, политиката, изкуството, ближния.