Казвам се Сфинкс и съм много красива. Всеки път, когато се видя в огледалото, се възхищавам. Имам всичко, за което вие, хората, мечтаете. Но вие го нямате и никога няма да го имате. Имам тяло на лъв. Орел ми подари крилата, а опашката ми е змийска. Очите ми са големи, а дългата ми коса стига до раменете ми.

Не съм сама. Родът ни е голям и включва само жени. Сфинксове. Много Сфинксове. Казват, че сме чудовища. Лъжа! Добре, признавам, че в миналото някои от нас понякога са яли по някой човек. Така ни се лепна лошото име. Но не всички сме еднакви. Повечето водят тих живот в музеите.

Много обичаме загадки, главоблъсканици и най-вече ребуси. Ако искам, мога да ходя, а ако се уморя – летя, имам крака на лъв и крила на орел и смело казвам направо: опашката ми е змийска!

Много Сфинксове спят в земята. Чакат археолозите да ги събудят. Някои живеят в музеи. Една от тях съм и аз. Казвам се Наксия и живея в Делфи. Родом съм от Наксос. Преди много години жителите на Наксос ме подариха на Оракула в Делфи.