Георги Даларас има недостатъци, които може би предизвикват и недоразумения. Но има ли човек без недостатъци? Добродетелите му, както на всеки, вървят ръка за ръка с недостатъците му…

„Чичо“, така го наричат близките му сътрудници, има алергия към пушека на цигарите, пие божествена вода, ляга рано, цял ден всеки ден с музикалните инструменти. Не понася вечери и светски събития, не го побира мястото, винаги прави репетиция пет часа преди редовната репетиция от шест часа, е до своите приятели в празниците, но и в трудни моменти.

Не забравя къде е роден, кой го е довел на света и особено не забравя колко го е повлияло мразовитото време, което е преживял в детството си: „…не понасях студеното, страдах като дете… Помислете, че това ми остана недостатък и когато вече съм голям… лято е и ми е студено!“