Събота, 15 юли 1944
Скъпа Кити,
Наистина е удивително, че не съм се отказала от всичките си идеали. Упорствам, защото, въпреки всичко, продължавам да вярвам, че хората дълбоко в себе си са добри… Виждам как светът постепенно става пустош, чувствам страданията на милиони хора, и все пак, ако погледна небесата, вярвам, че тази жестокост ще има край.

В деня, когато навършва тринадесет години, Ана Франк получава за подарък един дневник. Решава да му доверява всичките си тайни и за да постигне това, създава една въображаема личност, Кити, верната приятелка, която жадува, но никога няма да успее да притежава. В крайна сметка Кити ще стане свидетел на принудителното узряване на едно момиче, което вече е много зряло за възрастта си, живеещо в епоха, в която всички идеали се разрушават, хората показват най-лошото от себе си и не знаят дали трябва да вярват в истината, справедливостта и Бога.

През 1942 година Ана и семейството й са принудени да се скрият, преследвани от нацистите в стара сграда в Амстердам. Остават там две години, докато са арестувани от Гестапо на 4 август 1944 година. Оцелял е само баща й, благодарение на когото е публикуван и дневникът. Пронизващ документ, който е адаптиран за кино, театър и е преведен на много езици.

Този дневник на едно дете, това дълбоко разкритие с гласа на дете, включва ужасите на фашизма повече от всякакво свидетелство от Нюрнберг.

Ян Ромейн, историк