Милър твърди, че „надареното“ дете (не само в смисъла на интелигентност, но и на емоционална чувствителност) се научава да се адаптира перфектно към нуждите на своите родители, развивайки един фалшив Аз.
Като възрастни, тези хора:
- Може да преследват успеха, но изпитват подмолно чувство на празнота или че не заслужават нищо.
- След като са изгубили връзка със своя истински Аз, изразяват потиснатите си чувства чрез депресия, мании за величие или компулсивно поведение.
- Несъзнателно предават този порочен кръг на потискане на собствените си деца.
Тази разтърсваща книга е първа стъпка към разпознаването на потиснатите нужди и личната истина, като предлага познание за освобождаване от „затворите на нашето детство“.
