Под кои конкретни интелектуални влияния и социално-политически условия се е родила социологията в средата на 19-ти век? Наистина ли е „Дъщеря на Френската и индустриалната революция“, както често я наричат?

Защо социологията не е придобила достатъчна теоретична единство още от самото начало и до днешен ден продължава да бъде управлявана от плурализма на теории и специфични методи? Какви са основните традиционни и нови теории в социологията и какви са нейните методологически инструменти?

Има ли общ научен ориентир, който, въпреки множеството, което я отличава, функционира като фактор на единството? Какви са били големите спорове, но и помирителните позиции относно идентичността на социологията като наука, степента на автономията ѝ от философията, ценностната намеса и политиката от една страна, и от природните науки от друга?

Как се е развивала социологията в нашата страна от 1908 г. до началото на 21-ви век? Какви са сходствата, но и различията, между социологическите изследвания и социологическите анкети?

Двутомната книга „Социологията и нейната методология“ с фокус върху горепосочените въпроси запознава читателя със завладяващия свят на научното изследване на обществото, разкривайки му, в същото време, освобождаващите за човека „достоинства“ на социологията, чрез предизвикването на социална самосъзнателност.

През страниците ѝ се опитва да се демонстрира, че социологическото образование функционира за получателите си и като противодействие на предразсъдъците и на, без критична проверка, приемането на всякакви повърхностни и заблуждаващи интерпретации за социалния живот, които циркулират във всяка епоха.

Запознаването на студентите и на по-широката общественост с критичния, демистифициращ дискурс на социологията определено има и значима културна полезност.