Геноцидът над арменците се случи преди един век. Черна страница от турската история, винаги оспорвана, винаги табу, трагедия, която призрачно преследва сърцата и духа на всяко поколение.
Пинар Селек изследва връзката си с този факт и общността-жертва. Спомняйки си спомени и срещи през всичките тези години, тя разказва какво означава да създаваш лозунги, които декларират национално превъзходство, влизайки в контакт с уплашени и мълчаливи хора, оре родината си Истанбул, където арменските имена са изтрити от табелите на магазините.
Участвувайки активно в движенията на крайната левица, които са приели отричането, това чувствително свидетелство, проникновено, понякога саморазрушително, осъжда безизходиците на насилието и измерва трансформациите на колективната ангажираност.
