Марина Цветаева, една от най-големите поетеси на 20-ти век, е родена през 1892 година в Москва. Судбата на тази непредсказуема и бурна жена, която се омъжила за доброволец от Белия фронт, е неразривно свързана с бурната история на Русия.
Несъгласна с моралните правила на своето време и противопоставяйки се на революцията, тя дълго време живее в изгнание. Съученица на Пастернак, Манделщам, Горки, Ахматова и почитателка на Маяковски, тази вечно влюбена жена продължава да прославя великите идеи, красотите на природата и мистериозното учение за смъртта.
През 1941 година, след много приключения, тя се завръща в Русия, където слага трагичен край на живота си. Чрез страниците на тази книга, Анри Труая отдава наистина почит на Марина Цветаева, която през 1957 година, шестнадесет години след смъртта си, е провъзгласена за народна поетеса на Съветския съюз.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
