Наистина ми е невъзможно да преценя какъв процент принос към композицията на този шедьовър могат да притежават двете свещени чудовища, които го подписват: Гольдони и Стрейлер. Имам пред себе си двете текстове, оригинала и адаптацията, и между тях двеста години, които ги разделят. Освен количественото неравенство, което ги отличава (тъй като на трите произведения от оригиналната трилогия сега отговарят трите действия на едно единствено произведение), виждам същата драматургична мъдрост, същата ефикасност на езиковата формулировка, същия език на сценичната техника - и най-всичко: същата веселост и нежност спрямо обикновения човек и слабостите, които определят съдбата му.
Защото самозаблуждението пред предстояща катастрофа, когато осъзнаването й заплашва да изопачи очарованието на живота, компромисът под натиска на социалните изисквания, които регулират индивидуалното поведение, неуспехът и несигурността на любовната предизвикателност, всичко това и много други теми на произведението описват човека, вчерашния и сегашния, през вечната му същина.
Тази идентичност на виждане и подход е това, което легитимира и окончателното идентифициране на двете последователни форми на произведението, свързвайки дистанцията от средата на 18-ти до средата на 20-ти век.
