Демокрацията, либералната представителна демокрация, по своята същност функционира конюнктурно, през цикъл от периодични избори, но в крайна сметка се оценява исторически, на базата на резултата и постфактум.

Демокрацията се движи в ритъма на краткия исторически период, но резултатите от демократичните избори много често се виждат в дългосрочен исторически план.

Паралелният възход на радикалния национал-популизъм и крайната десница, разширяването на евроскептицизма, тенденцията към авторитарна демокрация (illiberal democracy), британското решение за Brexit са частични явления, които се движат – по различен начин и ритъм от страна на страна – на основата на общ знаменател, който е функционирането, патологиите и устойчивостите на демокрацията.

Но модерната епоха, която е издигнала завършената форма на либералната демокрация, е издигнала и института, който се опитва да помири връзката на демокрацията с конюнктурата и историята едновременно. Този институт е Конституцията.

Когато процесът на приемане или изменение на Конституцията е в ход, тогава учредителната или изменителната конюнктура придобива тежкото и опасно право да претендира за исторически характеристики. Тогава възниква рискът лекомислени, мигновени, произволни, необработени, популистки – или поне просто волюнтаристични – избори да получат максимална правна сила на конституционната норма и да се появят като "исторически". Въпреки това, няма по-лоша форма на популизъм от конституционния популизъм.

Тази книга цели да функционира точно като противовес на конституционния популизъм.