Две жени безпощадно обичат Фернандо. И двете са били оставени от него в миналото и са изпитали дълбока болка, което ги прави спътници в съдбата им.

Сесилия (съпругата) предлага на Фернандо да живеят заедно със Стела (любовницата) и да споделят „един дом, едно легло и един гроб“. Те не се отказват от Фернандо, а от желанието всяка една от тях да го задържи само за себе си. Те не отхвърлят възлюбения, а конвенциите.

Вдъхновен от средновековен мит, Гьоте пише драма, в края на която се появява „любовен триъгълник“, който напълно изразява чувствителността и индивидуалността на движението „Вихър и Напор“ и който предизвиква гневната реакция на консервативната публика на времето.

Творбата се представя за първи път на български език и изданието включва и двете версии на финала: версията от 1776 г., която създава сензация с безпрецедентната си „неблагоприличност“, и версията от 1806 г., в която Гьоте, вероятно след предложение от Шилер, превръща драмата в трагедия, възстановявайки по този начин моралния ред.