Оградата в градината е мокра от дъжда, като бедните, които остават навън, но когато здрачи, някъде свири флейта или звезда застъпва за цялото човечество - като децата, които бяхме, се криехме под стълбите и когато излизахме, бяхме оставили там една кралска съдба, мълчанието прави света по-голям, тъгата по-справедлива и по-късно, млади, прегърнахме първото дърво и му разказахме за миналите безрадостни дни, в които си тръгнахте, но все пак оставихте спомен, който вълнува, а аз, който бях луд по утре, сега гледам с тревога как стрелките напредват на часовниците.