Освен че е емблематична инкарнация на класическото режисиране, Фриц Ланг остава за кинофилите от целия свят (съществени от появата си в Презрение (1963), където играе себе си), може би последното и върховно изразяване на твореца - художника, който с олимпийска величественост предлага изкуството си на публиката.

Режисьорът, който с Мурнау представя най-силната и автентична кино версия на германския "демоничен" кино (а не само на експресионизма) успява - вече в Холивуд - да наложи в жанровете, които заимства, личната си кино печат, оставайки абсолютният, ренесансов творец на 7-ото изкуство.

От каквато и перспектива да се разгледа, от естетическа или социална, от страната на зрелището или тази на мизерията и вината, Ланг изглежда безкраен, абсолютно доминиращ на неповторима хармония между строгостта на писането и наслаждението от него.

[Извадка от текста на предговора]