Основният поток в археологията на 70-те години, "процедурната археология", беше оформен според модела на естествените науки. Тази тенденция беше оспорена впоследствие от "мета-процедурна" археология, която предпочете да следва по-широките перспективи на историята и социалната антропология, настоятелно подчертавайки, че контекстът на съответствието и смисълът на поведението трябва да бъдат взети под внимание, както и че археолозите трябва да разпознават идеологическите употреби на дисциплината.

Йън Ходър, централна фигура на новото движение, твърди в тази книга, че когато тълкуваме поведението на социалностите от миналото, трябва да съчетаваме интереса към смесената структура с изследването на екологичните ограничения, както и на икономическите и социалните процеси. Следователно, той води до разглеждането на системната теория и структуралистките и марксистките подходи в археологията.

Мета-процедурната археология е социално ангажирана и полифонична: защото, ако материалните остатъци могат по някакъв начин да се считат за текстове, то те допускаят многократни и противоположни интерпретации. Ходър вярва, че археолозите трябва да свържат разнообразни перспективи, ако искат да отговорят на сложната и несигурна задача: "да преведат смисъла на текстовете от миналото на съвременния им език".