В това експертно изследване на феномена на ислямския фундаментализъм в съседната страна читателят, заключително, ще се сблъска с въпроса за европейската натурализация на Турция, във връзка с по-специфичната форма на присъединяването ѝ към Европейския съюз, което не е предмет на особено внимание от автора и, правилно, тъй като такова споменаване, в обхвата, който налага обхвата на проблематиката, би нарушило баланса на изследването.

Въпреки това, заключението, което читателят извежда, дори и да не е посветен в лабиринтите на европейската интеграция, е, че Турция се отдалечава все повече от 'европейската си съдба', увлечена от вятъра на ислямския фундаментализъм. Проблемът не е в нивото на разширяване на демократичния дефицит на Турция и забавянето на икономическите ѝ показатели, а в отклонението на културните ѝ ценности от съответстващите европейски.

Турция не е 'единствената европейска страна от Близкия изток', както твърдяха в миналото нейните приятели (Бернард Люис), а 'единствената близкоизточна страна в Европа' и следователно активното ѝ участие в европейските събития, чийто основен параметър остава идеологически, би представлявало трагична антиномия.

Изследването на г-н И. Мази не позволява никакво съмнение, дори и на онези, които обичат да се приютяват в уютната прегръдка на илюziите.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]