Капаците, тайните споразумения на войводите от Румелия с турците, общо взето бяха считани за национално полезни стратегии. Всеки, който поставял капак или псевдокапак, наложил примирие, спасявал населението от клане и грабеж и същевременно печелел ценни време.

В подобни споразумения прибягнали Варнакиот, Искос, Гогос Баколас, Рангос, Валтинос, Стрнарас, Сафакос, Караискакис и разбира се Андрутсос. Тоест, това била практика от континентална Гърция - известна на всички и приета.

Въпреки това, идването на Александър Маврокордато и динамичното му участие в възвишението на Западна Гърция направили капаците камък на скандал и много мощен политически аргумент; под предлог за контактите с врага, чуждестранният фанариот имал възможността да разделя капитаните на "патриоти" и "предатели" в зависимост от развитието на събитията и личните си интереси.

Али пасалилите попаднали в остра конфликт с посланиците. Така Варнакиот бил изгонен, Баколас преминал в лагера на турците, Караискакис бил съден като предател, а Андрутсос имал мизерния край, който знаем.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]