Понякога, когато от тенджерите ми извира ароматът на подправките, които използвам, затварям очи и се пренасям в детството си в Кандили на Босфора, по време на празника на Богородица, когато празнувах и у дома цареше треска от приготовления, с баба Васица начело на кухнята, мама Софула до нея, Еленка и Макруитка в помощни роли...

Всички бяха в постоянен конфликт с баба относно коя подправка подхожда най-добре на задушеното месо, с вечния спор да не се променят навиците при приготвянето на тези ястия, защото съществуват вечните негласни закони на Политическата кухня. Закони, които не са се променили и никога няма да се променят!

Подправките са богатството в живота и храната ни. Те са магическата пръчица на всеки готвач и всяка готвачка, която може да превърне едно обикновено ястие в пиршество от вкус и магия, с аромати, чувствени и дори афродизиачни. Няколко зърна, затворени в едно малко бутилче, които, когато се освободят, правят присъствието си толкова осезаемо, като всяко ценно благо, поставено в малка опаковка.

И да не забравяме, че пътят към сърцето минава през устата.