Той имаше начин да накара звездите да се отпуснат и да гледат в камерата без страх, по някакъв начин успяваше да извади от тях елемент на детинството или невинността, провокацията или гениалността, който не може да бъде изразен с думи.

Виждах звездите да се разгръщат, без да осъзнават и това е много очарователно; те не знаят, че се разгръщат, мислят, че просто позирата, че стоят пред фона за поредното портретно снимка, без да разкриват нищо. Предполага се, че един фотограф има някаква тайна връзка с тези, които снима, но смятам, че е нещо като магическо огледало, което променя изображението: това, което вижда Георги, не е винаги същото като това, което вижда моделът в огледалото, защото огледалото на Георги е малко джаз. Винаги е било така.

[От дублиран текст на издателя или изданието]