10-те основни правила на Savoir Vivre във Facebook.

1) Винаги обявяваме истинското си име. Псевдонимите и прякора намаляват нашата достоверност като личности, що се отнася до мненията и убежденията ни. Добре е, поне дискретно, да се вижда лицето ни на някоя снимка.

2) Винаги пишем на български език, ако текстът ни е адресиран до българи, дори и да знаем изключително добре английски или френски и винаги с български букви, внимавайки колкото можем за правописа, яснотата и синтаксиса на това, което искаме да кажем и изразим.

3) Внимаваме с думите си, за да не ставаме иронични, обидни, демонстративно поучителни, груби, провокационни, вулгарни, особено ако профилът ни е публичен, дори и да ни мъчи правото (да не забравяме нашето право).

4) Никога повече от един-два поста на ден. Това е правилната доза, за да не уморяваме приятелите си и да не ги притесняваме за психичното си здраве. Освен това е доказано математически, че се радват на първия, усмихват се на втория и скучаят на третия.

5) Не изразходваме всички свои тревоги (политически, морални, естетически, социални, екзистенциални, религиозни, любовни, сексуални...) заемайки позицията на съдник и оставяйки себе си настрана. Тези, които ни следват, искат да им осветлим тъмнините, докато запалваме.

6) Блокираме незабавно без обяснения, преговори, анализи и особено без отговори, всеки, който противоречи на свободата ни, на съществуването ни, на живота ни, на завоеванията на културата, с догматични претексти или с оправдания, където логиката не главенства напълно.

7) Никога не забравяме, че сме в едно измислено пространство и време извън живота. Следователно се дистанцираме от оценките с много или малко "лайкове", оценявайки, че не се обменят на никакво финансово имущество.

8) Дистанцираме се по собствено желание на редовни интервали за колкото време преценим сами, за да се уверим, че не сме зависими, а също и за да си починем от ежедневната тревога на „аз съм в fb, значи съществувам!”

9) Каквото правим, каквото живеем, наистина не интересува никого, ако не го трансформираме в чисто артистичен акт, който е насочен към другите, а именно тези други знаят добре кога стават огледала на амбицията. Затова, ако не сме абсолютно уверени, че играем, за да ги развеселим, нека не стоим пред тях голи.

10) От време на време нека погледнем и публикациите на другите, сигурно има много, които са по-интересни от нас, но никой не е като нас.