Отношенията между Византийската империя и русите представляват една от най-важните глави в средновековната гръцка история и обхващат значителен период от приблизително шест и половина века, като централен повратен момент е християнизацията на руската нация в края на 10-ти век след Христа - събитие, което с право се нарежда сред най-значимите в световната история.

Тази монография, допълнена с подробна хронология за периода от първата половина на 9-ти век до края на 15-ти/началото на 16-ти век, записва състоянието и находките на свързаните изследвания на международно ниво, като подчертава значението на отношенията на Византия, от една страна, с ранната държава Киев (9-ти - 11-ти/12-ти векове) и, от друга страна, с държавата Московия след постепенната освобождаване на русите от периодичното (от първите десетилетия на 13-ти век) монголско господство от 14-ти век нататък. Особено подчертани в това изследване са портретите, дипломатическите, търговските и културните отношения между византийците и русите в рамките на създадената "Византийска общност" на източните християнски нации от балканската и североизточната граница на Византия.