Това е първата комедия, която Молиер представя в Париж: състои се от отделни малки сюжети, доста независими помежду си. Става въпрос за фасета от италианския и испанския театър, който се разпространява в Париж; тогава комедиите не бяха нищо повече от платно на парадоксални приключения, където никой още не беше опитал да очертае морални принципи.

Театрът не беше това, което трябваше да бъде, а именно представление на човешкия живот. Унизителната за човечеството практика на силните да имат на служба така наречените луди беше опорочила театъра. Добрата комедия все още не беше известна във Франция, тъй като високото общество и кодексите на поведението му, уникалните източници на доброто комично, едва бяха се родили.

Молиер, само след като добре разбра двора и Париж и опозна дълбоко хората, успя да ги представи с толкова истински и трайни цветове.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]