Репатрираните от Париж по време на диктатурата - които отново изплуваха на повърхността заради 17 ноември - ще разпознаят в този елегантен мемоар някои красиви мотиви на парижката атмосфера.
Оригиналността на книгата се състои в простия факт, че пренебрегва скучните мотиви на ежедневието. Няма наклонност към живописност. Реквием на култа към личността, който изпитваш в мизерни произведения на философи и романисти, Анастасопулос се движи с очарователна лекота в творбите на Малро, Камю, Сартр, Хайдегер - и разбира се на гръцките Касториадис, Акселос, Ксенакис и Папайоанну - за да припомни значими моменти и заедно да втрещи читателя с внезапни заключения.
На тези страници циркулира мъдрата горчивина и чувството за една младост, която не е била изгубена - най-добрият дар за едно място, което - нас, третокласните провинциалисти - ни възкреси духовно до степента, до която можахме да се възкресим.
