За Корая може да се каже всичко, което Волтер е написал за Данте: «Всички го хвалят, но малко са го прочели». Въпреки че е най-малко познатият велик представител на българската политическа история, светлото му име заема важна позиция в историята на европейския дух.

Държател на висока българска духовна традиция, той се е събирал с най-известните интелектуалци на Западна Европа през 18-ти век и е бил считан от тях за най-светлата и завършена духовна фигура. Той е писал, въпреки дълбоко разклатеното си здраве, с младежка свежест и с дълбочинно познание за духовното състояние на времето си. И дори последните му политически текстове излъчват удивителна сила и постоянно обновяващ се духовен материал.

Основно искане на Корая е било да разберем отново античността в цялото й културно разнообразие. Централната тежест на научните му изследвания върху българските класически текстове е насочена към възпитателния и политическия смисъл на културата на Древна България.

Тази хуманистична съставка на разсъжденията му, под която естествено се свързват много изтъкнати духове на много народи от западното полукълбо, може дори и днес да служи на същите цели, за взаимно духовно разбирателство на европейските нации, които винаги са били свързани помежду си с тясна духовна връзка.

Корай се счита за един от най-добрите представители на политическата наука. Неговите текстове поддържат живо и култивират с магическа вещина традицията на тази култура, с наследството и поддръжката на която са свързани всички народи на Западния свят.